За да е истинско

За да е истинско,            ще трябва да боли- не стига само аз да си реша,                                   че съм готова. За да е истинско,         ще трябва да горчи,    тъй както виното -    тоз символ на кръвта Христова. За да е трайно,        трябва да е то                            от Бог благословено от Неговата свята воля                  промислено и вдъхновено.   Започнах аз от личното, но                         тъй си е от памтивека           и пада се съдба нелека                                              на човека, че трябва той        за Любовта си да пострада та да я има истинска,        красива - приказна награда. Да се помъчи и да потърпи,           докато я дочака и намери. Да бори слабостите си, за да я привлече и задържи, и да разтвори тя за него                своите душевни двери. Дори идеята безкрайно да ни дразни и да си казваме,  че туй са приказки                            сладникави и празни, но истинската обич е като онази              на Андерсеновата мъничка русалка. Не бихме я нерекли никога                      "безсмислена" или пък "жалка". Да, истинската Обич е             да имаш силата да пуснеш,                                да вярваш истински,                                                       да окриляваш, за болката и мъката от тебе претърпени                                    изобщо да не съжаляваш. Любовта не е себична, подла     или пък егоистична, не е угодническа или пък обезличаваща, а жертвоготовна     до САМОпожертвователна                                          и вдъхновяваща. Възможно е да ни лиши от материалните координати -    за нас привични и познати, но както с Джим и Дела -                на О'Хенри славните герои, тя съхранява в нас духовните устои, а те са истинските ни съкровища безценни -             на влъхвите са даровете съвършени, които всъщност правят ни                      наистина богати. Кое възможно е,        кое пък - не в живота ни ей тука, на света,               го определя Бог и волята,            решимостта да вярваме и да обичаме; по силата на обичта и упованието в Бог               на пилигрими трябва да приличаме. Тъй от библейското                 през прозаичното, та чак до приказното                         и митичното - Любовта е трудна,               но вдъхновяваща ни Одисея. Ако не се загубим цели, завръщаме се с ценни дарове от нея. И, ако и до днес                         не я откриваме, съвсем не трябва да униваме, защото Бог ни дава време                                      да пораснем и себелюбието си да понадраснем или пък да отмахнем някой страх, преди да се превърнем                                     в шепа прах. Със уважение, от грешките и опита на ближните                                             да се поучим, така че с мъничко по-малко падания                                              да сполучим     да проходим                    и повярваме в Живота, претърпявайки достойно                 всеки свойта си Голгота.   Тя - истинската Обич затова се случва - като подводница вълшебна        дълбините ни душевни тя проучва и тихо и полека     несвободния на свобода и вяра                                                       научава и упование               в Житейската Премъдрост                                                   му дарява: да бори ежедневното съмнение,                                   което се прокрадва, за да заслужи шанса да Я има                                          и да Й се радва. Свободолюбеца улавя Тя с юзди                                       невидими и леки и вкарва го в блажените си                                тихи истинни пътеки. И кара го да Я подхранва и да гледа как израства и уляга -                                                 става зряла, и да Я пази жива, благодатна,                        искрена и споделена, цяла.                  *  *  *  Тя - Любовта стои в началото и Тя е крайната ни дестинация, и мъдрият наставник,          и пит - стоп бокса,            и правилната навигация. Страхът ни е спирачката,               а Егото - команда "Газ!". Свободната ни воля е пилотът, така че:          кормилото е винаги у нас.                 *  *  * И тъй в коридата житейска необходимо е на Егото и страховете                               демоните да омаломощим та с Обич истинска -                      трофеят бикоборски,                               да можем да се поздравим.   май 2024 - 20.януари 2025г.           Ма  Ро  Ка гр.Хасково