12 апр. 2009 г., 13:10

За да могат да ни имат

652 0 3

За да могат да ни имат
В зеленото на лятото
Като птици отлитаме
Но сбогуването винаги отлагаме

За да ни помнят
И за да сме завинаги заедно

Една нарисувана малка като момиче
Жена
Ми каза веднъж
Че сексът е изтрезняла любов
И никога да не търся причина
Да мразя другия мъж
В леглото ù

Така че по цял ден
През каналите на телевизора
Гледам света
И светът ме гледа през моите канали
И отново се караме с моята
И после се сдобряваме

Куфарите с тежките си пътувания
Чакат ни
Прегръщам мама
После прегръщам тати
И за да могат да ни имат
Не поглеждаме назад
И сбогуването винаги отлагаме

Защото както ми каза една малка като момиче
Жена
В задния ми джоб няма място за стари фотографии
И нямам време да плача
Повече
Защото ще сме винаги заедно
И ще ни помнят
И ще кажат на някого за нас
Някога

* * *

Аз затова заминах
Затова избягах
И пустинния
Вятър
В шепите си хванах

Защото съм диво дете
И защото съм дух на електрическите китари
На...
Помните ли преди как се събирахме
По цял ден не правехме нищо
Чакахме лятото
Да се настани в краката ни
Да размаха опашката си
За да можем да пием бирите си в парка
Да пушим джойнт
И да се излежаваме

Музиката...

Не мога да повярвам
Че продаде старите си дрехи
И косата си подари на някого
Че порасна
Че...

Аз затова заминах
Затова избягах

* * *

И сега в тъмното на пурпурната нощ
Мастилено мечтая да те имам пак
И усмихнати са спомените ми за теб
И мъничко боли
Но ми е сладко

Сбогуването винаги отлагаме
За да могат да ни имат
И за да сме заедно

11.04.2009

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хи, хи, хи, хи - съвсем скоро с Пуух си пиказвахме за едно време...за бирата и джойта в парка, та се бях сетила за:
    - Аз съм на върха на света!!!
    Ха, ха, ха, ха... Пролетни поздрави от слънчевият парк на Doperich
  • Странно всички се лутаме между тук и ... там!
    Хубав стих - откровение и ... изход!
  • чета те и се озовавам на "Попа"... на стоп към... където...

    !

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...