21 дек. 2012 г., 11:47  

За да няма повече... 

  Поэзия » Другая
1234 1 19

 

 

                                                     За да няма повече...

 

Всеки си носи моста в душата.

По този от камък препускат копита

като думи от песен отдавна позната,

за която не спира някой да пита.

 

По този от дървото набързо скован

като къс от дъгата небесна,

поръсва зората от своята длан

на врабчетата първите песни.

 

Какъв е мостът в твойта душа -

това сега ще трябва да узная.

Не съм плувец и трудно ще реша

самичък да го извървя до края.

 

За да няма повече стъпки погрешни

и с повече дни да тежим на земята,

на гръб ме вземи, макар да е смешно -

и от там ще мога да късам цветята.

© Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Всеки си носи моста в душата.
    !!!
  • прекрасни стихове,всъщност всички ваши творби тук са невероятно завладяващи и няма една,която да не ми харесанаистина се възхищавам на таланта ви
  • Благодаря, Илко! Здраве и късмет ти желая!
  • Лина, Ачо, Роси - благодаря и Честит Празник и на Вас!
  • "...дългият път ще ни прави богати."
    Честита Коледа!
  • Мостът в душата - при всеки различен, но задължително трябва да се извърви, за да се стигне до другия.
    Честито Рождество!
  • Винаги ще има погрешни стъпки, Чо... майстори сме на отрицанията и дори когато Някой ни носи на гръб ... Сърдечни поздрави за празниците и за делниците-пълно да ти е в душата със светлина-както винаги досега и още повече. Поздравления за стиха!
  • Благодаря ти, Агоп! Бъди здрав!
  • желая ти чудесно настроение, Чочо!бъди жив и здрав!!!
  • Татяна, Маги, Ели - благодаря и весели празници!
  • Весели празници, Чо!
  • чудесно стихотворение...
    допадна ми, защото и аз съм от тези, които искат
    да ги понесат на гръб... за да няма повече грешни стъпки...
  • !!!
  • Благодаря Ви!
  • Ще запомня този дървен мост, по който Зората ръси първите песни на врабчетата.
    Браво, Окси!
  • Непредвидим ...
  • След моста има бряг...Желая ти да стигнеш по твоя мост до най–точния бряг!Хареса ми много!Весели празници!
  • !!!
  • Вторият куплет веднага ми стана любим! Най-дълъг, предполагам, е мостът, който води към себе си! А който пък е успял да съгради мост към любовта, е блажен!
    Не изневеряваш на стила си! А стихотворението ти е изпипано и откъм образност, и откъм идея! Поздравления, Окси!
Предложения
: ??:??