За да няма повече...
За да няма повече...
Всеки си носи моста в душата.
По този от камък препускат копита
като думи от песен отдавна позната,
за която не спира някой да пита.
По този от дървото набързо скован
като къс от дъгата небесна,
поръсва зората от своята длан
на врабчетата първите песни.
Какъв е мостът в твойта душа -
това сега ще трябва да узная.
Не съм плувец и трудно ще реша
самичък да го извървя до края.
За да няма повече стъпки погрешни
и с повече дни да тежим на земята,
на гръб ме вземи, макар да е смешно -
и от там ще мога да късам цветята.
© Христов All rights reserved.
наистина се възхищавам на таланта ви
