11 нояб. 2009 г., 22:07

За да съм щастлива

875 0 0

Защо тъй бързо тръгваш си от мен?

Заглъхват бавно стъпките ти в мрака...

а мисля си, че, като всеки ден,

отново ти на ъгъла ще чакаш...

 

За менe всичко сякаш беше сън.

Не искам да повярвам във раздялата.

Пак с трепет чакам телефонния ти звън

да ме разтърси из основи, цялата.

 

Да литна като птиците щастлива,

да бягам към поредната ни среща,

да се стремя да бъда най-красива,

за ласки и любов копнееща.

 

Задъхано при тебе да дотичам,

в ръцете ти да падна отмаляла,

да ти доказвам колко много те обичам

от чувства и от страсти натежала!

 

Едва тогава ще почувствам силата.

Ще се усетя властна и богата.

Тогава аз ще бъда най-щастливата

жена, която има на земята!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катерина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....