Защо тъй бързо тръгваш си от мен?

Заглъхват бавно стъпките ти в мрака...

а мисля си, че, като всеки ден,

отново ти на ъгъла ще чакаш...

За менe всичко сякаш беше сън.

Не искам да повярвам във раздялата.

Пак с трепет чакам телефонния ти звън

да ме разтърси из основи, цялата.

Да литна като птиците щастлива,

да бягам към поредната ни среща,

да се стремя да бъда най-красива,

за ласки и любов копнееща.

Задъхано при тебе да дотичам,

в ръцете ти да падна отмаляла,

да ти доказвам колко много те обичам

от чувства и от страсти натежала!

Едва тогава ще почувствам силата.

Ще се усетя властна и богата.

Тогава аз ще бъда най-щастливата

жена, която има на земята!