Защо тъй бързо тръгваш си от мен?
Заглъхват бавно стъпките ти в мрака...
а мисля си, че, като всеки ден,
отново ти на ъгъла ще чакаш...
За менe всичко сякаш беше сън.
Не искам да повярвам във раздялата.
Пак с трепет чакам телефонния ти звън
да ме разтърси из основи, цялата.
Да литна като птиците щастлива,
да бягам към поредната ни среща,
да се стремя да бъда най-красива,
за ласки и любов копнееща.
Задъхано при тебе да дотичам,
в ръцете ти да падна отмаляла,
да ти доказвам колко много те обичам
от чувства и от страсти натежала!
Едва тогава ще почувствам силата.
Ще се усетя властна и богата.
Тогава аз ще бъда най-щастливата
жена, която има на земята!
© Катерина All rights reserved.