Надвих тъгата ти, за да я имам -
да мога да я взема в гроба.
Пред вида на общата ни примка
ще трепери клетата тегоба.
Ще свърши тъй и моят път -
скован на чуждото бесило.
И ако бликне тъмната ми кръв,
то нека е по-тъмна от мастило
и нека те пречисти и усмихне -
сполуча ли веднъж да я отнема
(и да крещя, и да угасвам тихо),
тъгата ти ще си отиде с мене.
© Александър Все права защищены