Надвих тъгата ти, за да я имам -
да мога да я взема в гроба.
Пред вида на общата ни примка
ще трепери клетата тегоба.
Ще свърши тъй и моят път -
скован на чуждото бесило.
И ако бликне тъмната ми кръв,
то нека е по-тъмна от мастило
и нека те пречисти и усмихне -
сполуча ли веднъж да я отнема
(и да крещя, и да угасвам тихо),
тъгата ти ще си отиде с мене.
© Александър All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
