Не ми бе нужно в сенки да те диря,

нито в нечие лице да се загледам,

за да зная, че веч едва ли ще те видя

и едва ли в теб ще се огледам.

Не ми бе нужно и да зная, че дълго ще те припознавам

в много други, блъскащи се в моя ден.

Не ми трябваше и сама себе си в противното да убеждавам,

за да зная, че ти вечно ще живееш в мен.

Любовта и тя не ми е нужна вече,

като безгласна буква във велика дума тя стои.

На мене мисълта в съзнанието ми пречи и туй,

че не е нужно нищо, за да зная, че си ТИ.