За да зная
Не ми бе нужно в сенки да те диря,
нито в нечие лице да се загледам,
за да зная, че веч едва ли ще те видя
и едва ли в теб ще се огледам.
Не ми бе нужно и да зная, че дълго ще те припознавам
в много други, блъскащи се в моя ден.
Не ми трябваше и сама себе си в противното да убеждавам,
за да зная, че ти вечно ще живееш в мен.
Любовта и тя не ми е нужна вече,
като безгласна буква във велика дума тя стои.
На мене мисълта в съзнанието ми пречи и туй,
че не е нужно нищо, за да зная, че си ТИ.
© Галина Кръстева All rights reserved.
