25 окт. 2010 г., 20:49
Някой ден ще се върнеш... Да.
Уязвим, откровен, но истински!
С надеждата, че още съм сама,
че съм те чакала... и че те искам!
Ще ме прегърнеш с най-горещите ръце,
заравяйки лице във моя шал.
Ще се разплачеш искрено... като дете
и ще ми кажеш колко си грешал.
Ще ме прегръщаш дълго, няма да ме гледаш...
За да не видиш във очите ми пороя.
Ще плачем заедно... Като за последно!
Ще бъдеш мой, а аз ще бъда твоя! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация