25.10.2010 г., 20:49

За деня, в който ще се върнеш

957 1 12

Някой ден ще се върнеш... Да.
Уязвим, откровен, но истински!
С надеждата, че още съм сама,
че съм те чакала... и че те искам!
Ще ме прегърнеш с най-горещите ръце,
заравяйки лице във моя шал.
Ще се разплачеш искрено... като дете
и ще ми кажеш колко си грешал.
Ще ме прегръщаш дълго, няма да ме гледаш...
За да не видиш във очите ми пороя.
Ще плачем заедно... Като за последно!
Ще бъдеш мой, а аз ще бъда твоя!
Ще изживеем най-безкрайните минути.
И всичката си болка ще ти върна!
Но няма да желая да ме пуснеш...
Защото пуснеш ли ме - ще си тръгна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...