За деня, в който ще се върнеш
Някой ден ще се върнеш... Да.
Уязвим, откровен, но истински!
С надеждата, че още съм сама,
че съм те чакала... и че те искам!
Ще ме прегърнеш с най-горещите ръце,
заравяйки лице във моя шал.
Ще се разплачеш искрено... като дете
и ще ми кажеш колко си грешал.
Ще ме прегръщаш дълго, няма да ме гледаш...
За да не видиш във очите ми пороя.
Ще плачем заедно... Като за последно!
Ще бъдеш мой, а аз ще бъда твоя!
Ще изживеем най-безкрайните минути.
И всичката си болка ще ти върна!
Но няма да желая да ме пуснеш...
Защото пуснеш ли ме - ще си тръгна!
