9 мая 2009 г., 10:16

За думата

975 0 14

 

Цял ден търкаляй думата в ума си.
Топи я в музика. Във светлина и болка.
Цял ден да бъде с теб, а вечер късно
я запиши в тефтерче до леглото.

Ще бъде уморена и безсмислена.
Объркана, какъвто си и ти.
Но ако има в нея зрънце истина,
тя няма да заспи.

Тя цяла нощ ще бъде до съня ти.
На сутринта я слагай на трапезата.
Хляб на дъщеря ти и сина ти.
Това ще бъде истинска поезия.

И тя ще тръгне гладните да храни.
Деца да милва, съвести да стряска.
Да мре за нещо, да лекува рани.
И всяка нощ при тебе да се връща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бях го изпуснала!!! направо съм за бой! Богата трапеза правиш, Райсън!
  • и си до болка искрен и прав...
    с много топлина и мъдрост е наситен твоя поетичен свят, Райсън.
  • Отново моите почитания!
    Дълбочина и сила!
  • Ти си от малкото хора, които сами следват съветите си съвестно ;І
  • Райчо, страхотно стихотворение! Семпло а с такъв огромен заряд! Невероятно силен финал. Искрени поздрави!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....