May 9, 2009, 10:16 AM

За думата

  Poetry » Other
974 0 14

 

Цял ден търкаляй думата в ума си.
Топи я в музика. Във светлина и болка.
Цял ден да бъде с теб, а вечер късно
я запиши в тефтерче до леглото.

Ще бъде уморена и безсмислена.
Объркана, какъвто си и ти.
Но ако има в нея зрънце истина,
тя няма да заспи.

Тя цяла нощ ще бъде до съня ти.
На сутринта я слагай на трапезата.
Хляб на дъщеря ти и сина ти.
Това ще бъде истинска поезия.

И тя ще тръгне гладните да храни.
Деца да милва, съвести да стряска.
Да мре за нещо, да лекува рани.
И всяка нощ при тебе да се връща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Бях го изпуснала!!! направо съм за бой! Богата трапеза правиш, Райсън!
  • и си до болка искрен и прав...
    с много топлина и мъдрост е наситен твоя поетичен свят, Райсън.
  • Отново моите почитания!
    Дълбочина и сила!
  • Ти си от малкото хора, които сами следват съветите си съвестно ;І
  • Райчо, страхотно стихотворение! Семпло а с такъв огромен заряд! Невероятно силен финал. Искрени поздрави!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...