Цял ден търкаляй думата в ума си.
Топи я в музика. Във светлина и болка.
Цял ден да бъде с теб, а вечер късно
я запиши в тефтерче до леглото.
Ще бъде уморена и безсмислена.
Объркана, какъвто си и ти.
Но ако има в нея зрънце истина,
тя няма да заспи.
Тя цяла нощ ще бъде до съня ти.
На сутринта я слагай на трапезата.
Хляб на дъщеря ти и сина ти.
Това ще бъде истинска поезия. ...