11 июн. 2011 г., 23:15  

За думите

2.7K 0 28

   "... когато думите са пепел", Tanq_pz

 

Може да са пепел, но нали

всяка пепел е била жарава?

Трябва огън. Трябва да боли

и да те изгаря – като лава...

 

Думи търсим в лек и труден час.

И молитвите си с тях изричаме.

Думите се раждат вътре в нас  –

с тях да мразим и да се обичаме.

 

Има думи като вечен огън –

нищо на света не ги убива.

Те лекуват болест и тревога

и във времето остават живи.

 

Злато в огъня се проверява,

но на пепел никога не става...

 

Благодаря за вдъхновението, Таня! :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Понякога думите са излишни...
    Поздрав и от мен, Жанет!
  • Без думи,Ели...Поздрав!
  • Къде се изгуби, Сашо?
    Чаках те.
    Трогната до сълзи – от хубавия ти стих и от подарената песен.
    Ще я слушам с обич към теб, Приятелю!

    От сърце ти пожелавам звездни Мигове на другарската среща!
  • Има думи, които летят.
    Има думи, които изгарят.
    Има песни без думи, а трептят,
    щом очите говорят, говорят.

    Има песен – „Замълчи, замълчи”,
    в миг на нежност целуват се устните.
    Има страст, буен огън и топли лъчи,
    щом рисуват телата ни дланите.

    Има думи, които шептим,
    но остават до края в сърцата.
    Те са магия, жажда неутолима
    и балсам за душата.
    -----------------------------
    Прекрасен стих!
    За силата и въздействието на думите и Любовта!
    Ели, поздравявам те с песента:
    - „Замълчи, замълчи”,
    изпълнена от Мими Николова!

    http://www.youtube.com/watch?v=B7mi8NSiZ2I
    ------------------------------------------
  • И аз чета твоите думи с наслада и възхита, Галя!
    До нови срещи!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...