За думите
"... когато думите са пепел", Tanq_pz
Може да са пепел, но нали
всяка пепел е била жарава?
Трябва огън. Трябва да боли
и да те изгаря – като лава...
Думи търсим в лек и труден час.
И молитвите си с тях изричаме.
Думите се раждат вътре в нас –
с тях да мразим и да се обичаме.
Има думи като вечен огън –
нищо на света не ги убива.
Те лекуват болест и тревога
и във времето остават живи.
Злато в огъня се проверява,
но на пепел никога не става...
Благодаря за вдъхновението, Таня! :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
