11 jun 2011, 23:15  

За думите

  Poesía » Otra
2.7K 0 28

   "... когато думите са пепел", Tanq_pz

 

Може да са пепел, но нали

всяка пепел е била жарава?

Трябва огън. Трябва да боли

и да те изгаря – като лава...

 

Думи търсим в лек и труден час.

И молитвите си с тях изричаме.

Думите се раждат вътре в нас  –

с тях да мразим и да се обичаме.

 

Има думи като вечен огън –

нищо на света не ги убива.

Те лекуват болест и тревога

и във времето остават живи.

 

Злато в огъня се проверява,

но на пепел никога не става...

 

Благодаря за вдъхновението, Таня! :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Понякога думите са излишни...
    Поздрав и от мен, Жанет!
  • Без думи,Ели...Поздрав!
  • Къде се изгуби, Сашо?
    Чаках те.
    Трогната до сълзи – от хубавия ти стих и от подарената песен.
    Ще я слушам с обич към теб, Приятелю!

    От сърце ти пожелавам звездни Мигове на другарската среща!
  • Има думи, които летят.
    Има думи, които изгарят.
    Има песни без думи, а трептят,
    щом очите говорят, говорят.

    Има песен – „Замълчи, замълчи”,
    в миг на нежност целуват се устните.
    Има страст, буен огън и топли лъчи,
    щом рисуват телата ни дланите.

    Има думи, които шептим,
    но остават до края в сърцата.
    Те са магия, жажда неутолима
    и балсам за душата.
    -----------------------------
    Прекрасен стих!
    За силата и въздействието на думите и Любовта!
    Ели, поздравявам те с песента:
    - „Замълчи, замълчи”,
    изпълнена от Мими Николова!

    http://www.youtube.com/watch?v=B7mi8NSiZ2I
    ------------------------------------------
  • И аз чета твоите думи с наслада и възхита, Галя!
    До нови срещи!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...