За душите

6 нояб. 2007 г., 00:01

Поэзия » Философская

590 0 2

Задушница. Цветя поднасям, паля и свещички.
Замислям се. Заслушвам се. Говорят ветровете.
А може би това е говорът на тези всички,
за които съм се сетила със свещ и пъстро цвете.
Стоя безмълвно, просто тук словата са излишни,
на този кръстопът без думи се разбираме.
Животът е това - все бързаме нанякъде,
живеем в стрес и бягане, въздъхнем - и умираме...
И пак си давам сметка колко сме се лъгали,
че важното се мери във постове и злато.
От всичко на света най-ценна любовта ни е,
със нея през живота ни сърцето е богато...
Задушница е, спомняме си за онези всички,
чиято липса още ни тежи и се усеща.
Почивайте във мир. Годините отлитат,
но пазя ви в сърцето си и във сълза гореща...

Свързани произведения

mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-11-06T12:00:22+02:00

За душите , които носим в сърцето си
с много любов.Прекланям се и аз , Мария.
С много обич, за теб и за горещата сълза.
Довереница (Дочка Василева)

2007-11-06T00:23:06+02:00

....."Почивайте във мир"....
А ние ще ви помним
и ще си припомним
колко ни обичахте...

За душите

Свързани произведения

Комментарии

Предложения