За душите
Задушница. Цветя поднасям, паля и свещички.
Замислям се. Заслушвам се. Говорят ветровете.
А може би това е говорът на тези всички,
за които съм се сетила със свещ и пъстро цвете.
Стоя безмълвно, просто тук словата са излишни,
на този кръстопът без думи се разбираме.
Животът е това - все бързаме нанякъде,
живеем в стрес и бягане, въздъхнем - и умираме...
И пак си давам сметка колко сме се лъгали,
че важното се мери във постове и злато.
От всичко на света най-ценна любовта ни е,
със нея през живота ни сърцето е богато...
Задушница е, спомняме си за онези всички,
чиято липса още ни тежи и се усеща.
Почивайте във мир. Годините отлитат,
но пазя ви в сърцето си и във сълза гореща...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Борисова Все права защищены
