mimitenedi (Мария Борисова)
109 161
6.11.2007 г., 0:01 ч.

За душите 

  Поезия » Философска
547 0 2

Задушница. Цветя поднасям, паля и свещички.

Замислям се. Заслушвам се. Говорят ветровете.

А може би това е говорът на тези всички,

за които съм се сетила със свещ и пъстро цвете.

Стоя безмълвно, просто тук словата са излишни,

на този кръстопът без думи се разбираме.

Животът е това - все бързаме нанякъде,

живеем в стрес и бягане, въздъхнем - и умираме...

И пак си давам сметка колко сме се лъгали,

че важното се мери във постове и злато.

От всичко на света най-ценна любовта ни е,

със нея през живота ни сърцето е богато...

Задушница е, спомняме си за онези всички,

чиято липса още ни тежи и се усеща.

Почивайте във мир. Годините отлитат,

но пазя ви в сърцето си  и във сълза гореща...

© Мария Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??