За два ръждиви гроша, само два
И колко дни, и нощи аз растях,
светът ли умаля и окъся ми?
Над болките се извисих. И тях
забравих, и зарасналите рани.
И колко пъти, сто пъти по три,
умирах и се раждах – не броя ги,
конопената риза се протри,
от удари, камшици и тояги.
Превърнах в думи целия си свят,
целунах (кой брои ги колко) жаби.
Принцеси не понасям – те са слаби,
а принцове? На грахчета да спят...
Опирах се на нрава, уж проклет,
сама си бях кралицата и шутът,
а мислите ми всяка нощ се лутат
и болката заспива там към пет.
За два ръждиви гроша, само два,
продавам я душата си бездомна
и всички свои рими, затова,
забравят ли ме – любовта да помнят...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
