Patrizzia (Надежда Ангелова)
2269 18540
15 дек. 2024 г., 00:51

За два ръждиви гроша, само два 

  Поэзия
71 2 4

И колко дни, и нощи аз растях,
светът ли умаля и окъся ми?
Над болките се извисих. И тях
забравих, и зарасналите рани.

 

И колко пъти, сто пъти по три,
умирах и се раждах – не броя ги,
конопената риза се протри,
от удари, камшици и тояги.

 

Превърнах в думи целия си свят,
целунах (кой брои ги колко) жаби.
Принцеси не понасям – те са слаби,
а принцове? На грахчета да спят...

 

Опирах се на нрава, уж проклет,
сама си бях кралицата и шутът,
а мислите ми всяка нощ се лутат
и болката заспива там към пет.

 

За два ръждиви гроша, само два,
продавам я душата си бездомна
и всички свои рими, затова,
забравят ли ме – любовта да помнят...

 
 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??