Patrizzia (Надежда Ангелова)
2269 18540
15.12.2024 г., 0:51 ч.

За два ръждиви гроша, само два 

  Поезия
74 2 4

И колко дни, и нощи аз растях,
светът ли умаля и окъся ми?
Над болките се извисих. И тях
забравих, и зарасналите рани.

 

И колко пъти, сто пъти по три,
умирах и се раждах – не броя ги,
конопената риза се протри,
от удари, камшици и тояги.

 

Превърнах в думи целия си свят,
целунах (кой брои ги колко) жаби.
Принцеси не понасям – те са слаби,
а принцове? На грахчета да спят...

 

Опирах се на нрава, уж проклет,
сама си бях кралицата и шутът,
а мислите ми всяка нощ се лутат
и болката заспива там към пет.

 

За два ръждиви гроша, само два,
продавам я душата си бездомна
и всички свои рими, затова,
забравят ли ме – любовта да помнят...

 
 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??