31 мар. 2014 г., 00:44

За двата края

523 0 0

Напъвам се да вържа двата края...
Избяга ми в предутрото съня...
Кога ще дойте той при мен, не зная,
навярно щом преполовя деня?

От нейде трябва трактор да намеря,
и нивите си пак да изора.
Със много трудности, живота си аз меря.
все краищата искам да  сбера?!

С такива мисли нощем се напъвам,
в борба с живота аз се инатя!
Като магарето, в калта ни аз се спъвам,
и падайки пак почвам да вървя!

Не мога с пенсийката  да я карам!
А трябва малко и да събера...
Аз тъй до Ада си ще я докарам
и ябълки от Рая, няма да бера!
  09.08. 1999г.Драгойново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...