Mar 31, 2014, 12:44 AM

За двата края

  Poetry » Other
525 0 0

Напъвам се да вържа двата края...
Избяга ми в предутрото съня...
Кога ще дойте той при мен, не зная,
навярно щом преполовя деня?

От нейде трябва трактор да намеря,
и нивите си пак да изора.
Със много трудности, живота си аз меря.
все краищата искам да  сбера?!

С такива мисли нощем се напъвам,
в борба с живота аз се инатя!
Като магарето, в калта ни аз се спъвам,
и падайки пак почвам да вървя!

Не мога с пенсийката  да я карам!
А трябва малко и да събера...
Аз тъй до Ада си ще я докарам
и ябълки от Рая, няма да бера!
  09.08. 1999г.Драгойново

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...