За един дядо

10 окт. 2012 г., 12:03

Поэзия » Гражданская

393 0 2

През колко е лета преминал,

през колко зими е студувал...

И колко пътища - изминал

и колко пъти - боледувал...

Така изниза се живота

през пръстите на календара.

И бил е целият Голгота.

До тук я дядото докара.

И на! Остана той без залък

в това разломно, тежко време.

Добре си беше като малък,

а днес годините са бреме.

Понесъл старата си дреха,

опъва крачки непослушни.

А ангели билет му взеха

за асансьорите въздушни.

И свършил вече свойта песен,

над него Бога се навежда...

Но пак в последната си есен

оглежда се за къс надежда!