За един дядо
През колко е лета преминал,
през колко зими е студувал...
И колко пътища - изминал
и колко пъти - боледувал...
Така изниза се живота
през пръстите на календара.
И бил е целият Голгота.
До тук я дядото докара.
И на! Остана той без залък
в това разломно, тежко време.
Добре си беше като малък,
а днес годините са бреме.
Понесъл старата си дреха,
опъва крачки непослушни.
А ангели билет му взеха
за асансьорите въздушни.
И свършил вече свойта песен,
над него Бога се навежда...
Но пак в последната си есен
оглежда се за къс надежда!
© Никола Апостолов All rights reserved.
