15 апр. 2015 г., 22:27

За Един Последен Път

1K 0 0

Далечно ехо шепне на моето ухо.
Изгубен в обятията на тъмното море.
Потъващата ми лодка не ще удържи дъжда,
капчиците блестят, като образ на моята
душа.

Зная, че трябва да продължа да дишам,
но съзнанието ми потъва надолу и надолу.
И за момент едничък чувствам студа на дълбините.
И въздуха ми свършва, потъва моето тяло надолу.

Дали беше отчаяние или живот без надежда.
Поемах всеки удар като герой, но напразно.
Толкова много мили думи изрече,

но самия ти не повярва в тях.

 

Надявах се за момент и тогава изгубих надежда.

И аз обгърнах себе си в черно.
Нека тъгата напусне моето тяло.
Нека болката да отпусне моето гърло.
Нека светлината ме докосне и за един,
едничък, последен път, да повярвам пак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...