Далечно ехо шепне на моето ухо.
Изгубен в обятията на тъмното море.
Потъващата ми лодка не ще удържи дъжда,
капчиците блестят, като образ на моята
душа.
Зная, че трябва да продължа да дишам,
но съзнанието ми потъва надолу и надолу.
И за момент едничък чувствам студа на дълбините.
И въздуха ми свършва, потъва моето тяло надолу.
Дали беше отчаяние или живот без надежда.
Поемах всеки удар като герой, но напразно.
Толкова много мили думи изрече, ...