23 янв. 2009 г., 15:42

За един трамвай, който вече го няма

582 0 2
Трамвай 14 около 14 часа

Пенсиите трамвая атакуват,
на Лъвов мост ли бивакуват?!
В трамвая яко гъч
и на пенсиите глъч.
Всяка пенсия една
мъкне голямата торба.
В трамвая място не остана,
аз къде мога да застана?!
Няк`ва бабичка с торба,
ръчка в моите ребра.
В трамвая Надя се качи,
само дума с мен размени.
Ето вече идва мойта спирка,
ще слагам стиха в стихосбирка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Вихронрав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • А трябва ли всяка поезия да е тъжна и меланхонична,изпълнена с пропити сълзи и много носни кърпички? На мен пък ми хареса,усмихна ме Замисъла си е доста интересен
  • Това, че улучваш по някоя сполучлива рима съвсем не значи, че се справяш добре.Поезията е много повече от това.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...