23 ene 2009, 15:42

За един трамвай, който вече го няма

  Poesía » Otra
584 0 2
Трамвай 14 около 14 часа

Пенсиите трамвая атакуват,
на Лъвов мост ли бивакуват?!
В трамвая яко гъч
и на пенсиите глъч.
Всяка пенсия една
мъкне голямата торба.
В трамвая място не остана,
аз къде мога да застана?!
Няк`ва бабичка с торба,
ръчка в моите ребра.
В трамвая Надя се качи,
само дума с мен размени.
Ето вече идва мойта спирка,
ще слагам стиха в стихосбирка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Вихронрав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А трябва ли всяка поезия да е тъжна и меланхонична,изпълнена с пропити сълзи и много носни кърпички? На мен пък ми хареса,усмихна ме Замисъла си е доста интересен
  • Това, че улучваш по някоя сполучлива рима съвсем не значи, че се справяш добре.Поезията е много повече от това.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...