Jan 23, 2009, 3:42 PM

За един трамвай, който вече го няма

  Poetry » Other
586 0 2
Трамвай 14 около 14 часа

Пенсиите трамвая атакуват,
на Лъвов мост ли бивакуват?!
В трамвая яко гъч
и на пенсиите глъч.
Всяка пенсия една
мъкне голямата торба.
В трамвая място не остана,
аз къде мога да застана?!
Няк`ва бабичка с торба,
ръчка в моите ребра.
В трамвая Надя се качи,
само дума с мен размени.
Ето вече идва мойта спирка,
ще слагам стиха в стихосбирка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Вихронрав All rights reserved.

Comments

Comments

  • А трябва ли всяка поезия да е тъжна и меланхонична,изпълнена с пропити сълзи и много носни кърпички? На мен пък ми хареса,усмихна ме Замисъла си е доста интересен
  • Това, че улучваш по някоя сполучлива рима съвсем не значи, че се справяш добре.Поезията е много повече от това.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...