23.01.2009 г., 15:42

За един трамвай, който вече го няма

581 0 2
Трамвай 14 около 14 часа

Пенсиите трамвая атакуват,
на Лъвов мост ли бивакуват?!
В трамвая яко гъч
и на пенсиите глъч.
Всяка пенсия една
мъкне голямата торба.
В трамвая място не остана,
аз къде мога да застана?!
Няк`ва бабичка с торба,
ръчка в моите ребра.
В трамвая Надя се качи,
само дума с мен размени.
Ето вече идва мойта спирка,
ще слагам стиха в стихосбирка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А трябва ли всяка поезия да е тъжна и меланхонична,изпълнена с пропити сълзи и много носни кърпички? На мен пък ми хареса,усмихна ме Замисъла си е доста интересен
  • Това, че улучваш по някоя сполучлива рима съвсем не значи, че се справяш добре.Поезията е много повече от това.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...