23 февр. 2008 г., 16:00
Дори и да го зърнеш ти за миг,
не ще забравиш нивга този лик,
един войник, така добър... открит
подмолен може би, но пък честит.
Далеч, повярвайте, е скромната ми реч,
главата своя да подложа на такава сеч -
от пагубна идея тук сега,
персона от такава висота,
неволно да обидя с парещи слова.
С могъщи плещи като на Атлас
подпира с ярост нашите съдби,
приятелството негов е компас, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация