23.02.2008 г., 16:00

За един войник

1K 0 3

Дори и да го зърнеш ти за миг,

не ще забравиш нивга този лик,

един войник, така добър... открит

подмолен може би, но пък честит.

 

Далеч, повярвайте, е скромната ми реч,

главата своя да подложа на такава сеч -

от пагубна идея тук сега,

персона от такава висота,

неволно да обидя с парещи слова.

 

С могъщи плещи като на Атлас

подпира с ярост нашите съдби,

приятелството негов е компас,

балансът ни на него се крепи.

 

Така завърта нашите глави

с кроежите си смайващо добри,

че в адски огън сме готови да горим

като мънички пешки сред параден дим.

 

Макар увлечени във зрелищни игри,

нас никога не ще ни заболи,

щом командирът гръмко заяви:

"Вовеки нека да вали

над вас и мижавите ви души

море от гавра... куп лъжи,

макар и благородни те, сами

направили ви биха още по-добри!"

 

 

П. П. През моите писателски очи

         чрез твоите приятели едни

         с дълбок поклон чак доземи -

         ОБИЧАМЕ ТЕ,

                              здрав ни се върни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ники Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно!!!!
  • Винаги е хубяво да прочетеш един по-различен сюжет!


  • "че в адски огън сме готови да горим
    като мънички пешки сред параден дим."

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...