Дори и да го зърнеш ти за миг,
не ще забравиш нивга този лик,
един войник, така добър... открит
подмолен може би, но пък честит.
Далеч, повярвайте, е скромната ми реч,
главата своя да подложа на такава сеч -
от пагубна идея тук сега,
персона от такава висота,
неволно да обидя с парещи слова.
С могъщи плещи като на Атлас
подпира с ярост нашите съдби,
приятелството негов е компас,
балансът ни на него се крепи.
Така завърта нашите глави
с кроежите си смайващо добри,
че в адски огън сме готови да горим
като мънички пешки сред параден дим.
Макар увлечени във зрелищни игри,
нас никога не ще ни заболи,
щом командирът гръмко заяви:
"Вовеки нека да вали
над вас и мижавите ви души
море от гавра... куп лъжи,
макар и благородни те, сами
направили ви биха още по-добри!"
П. П. През моите писателски очи
чрез твоите приятели едни
с дълбок поклон чак доземи -
ОБИЧАМЕ ТЕ,
здрав ни се върни!
© Ники Всички права запазени