25 авг. 2013 г., 18:18  

... за едно слънце

960 0 0

Стремя се към едно слънце!
Пред мен една невидима стена:
прозрачна и хлъзгава...
Разбирам го от мръсотийки

и петънца по нея от прежни
стремглави блъскания на прежни
същества по финото преградие.
Не съм първият привлечен, нито
ще да съм последен стремящ се.
С все сила упорствам и хвърлям взор.
Удрям се, залутвам се и пак
удар след удар нанасям там.
Замайвам се безпомощно,
ала силният труд си личи:
връз гладката повърхност
и аз, да, и аз бележа с прах.
Сив, непроницаем; тъмен прах.
Така както предците ми оставяли са.
Нямам китки, защото нямам ръце...
Но забелязвам, нямам човешки нозе.

Гонех едно слънце, догоних го...
безмалко щях го постигна, за да се слея.
Нещо се изпречи, все тъй става!
Защо трябваше да прекъснеш пътя ми,
о, проклета, нищожна стена.
А бях близко, бях толкова близко...
Никога не съм бил толкова близко,
ей богу, истината казвам!
Ти ме изтръгна от сладката омайна
дрямка.
Пеперудка с мигновено гаснещ

живот съм бил аз,
а моето ярко слънце; а моята бленувана
най-мощна звезда -
най-безпомощна електрическа лампа.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияние Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....