25 ago 2013, 18:18  

... за едно слънце

  Poesía
964 0 0

Стремя се към едно слънце!
Пред мен една невидима стена:
прозрачна и хлъзгава...
Разбирам го от мръсотийки

и петънца по нея от прежни
стремглави блъскания на прежни
същества по финото преградие.
Не съм първият привлечен, нито
ще да съм последен стремящ се.
С все сила упорствам и хвърлям взор.
Удрям се, залутвам се и пак
удар след удар нанасям там.
Замайвам се безпомощно,
ала силният труд си личи:
връз гладката повърхност
и аз, да, и аз бележа с прах.
Сив, непроницаем; тъмен прах.
Така както предците ми оставяли са.
Нямам китки, защото нямам ръце...
Но забелязвам, нямам човешки нозе.

Гонех едно слънце, догоних го...
безмалко щях го постигна, за да се слея.
Нещо се изпречи, все тъй става!
Защо трябваше да прекъснеш пътя ми,
о, проклета, нищожна стена.
А бях близко, бях толкова близко...
Никога не съм бил толкова близко,
ей богу, истината казвам!
Ти ме изтръгна от сладката омайна
дрямка.
Пеперудка с мигновено гаснещ

живот съм бил аз,
а моето ярко слънце; а моята бленувана
най-мощна звезда -
най-безпомощна електрическа лампа.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияние Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...