25 ago 2013, 18:18  

... за едно слънце

  Poesía
965 0 0

Стремя се към едно слънце!
Пред мен една невидима стена:
прозрачна и хлъзгава...
Разбирам го от мръсотийки

и петънца по нея от прежни
стремглави блъскания на прежни
същества по финото преградие.
Не съм първият привлечен, нито
ще да съм последен стремящ се.
С все сила упорствам и хвърлям взор.
Удрям се, залутвам се и пак
удар след удар нанасям там.
Замайвам се безпомощно,
ала силният труд си личи:
връз гладката повърхност
и аз, да, и аз бележа с прах.
Сив, непроницаем; тъмен прах.
Така както предците ми оставяли са.
Нямам китки, защото нямам ръце...
Но забелязвам, нямам човешки нозе.

Гонех едно слънце, догоних го...
безмалко щях го постигна, за да се слея.
Нещо се изпречи, все тъй става!
Защо трябваше да прекъснеш пътя ми,
о, проклета, нищожна стена.
А бях близко, бях толкова близко...
Никога не съм бил толкова близко,
ей богу, истината казвам!
Ти ме изтръгна от сладката омайна
дрямка.
Пеперудка с мигновено гаснещ

живот съм бил аз,
а моето ярко слънце; а моята бленувана
най-мощна звезда -
най-безпомощна електрическа лампа.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияние Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...