6 нояб. 2007 г., 09:49

За Големината На Думите

1.7K 0 4
Понякога думите са толкова големи,
А аз съм твърде малък, за да се
Преборя с тях...

Понякога успявам да се покатеря
На гърба на някоя съгласна и
Да видя гората от изречения,
Долините от запетаи и прясно
Разцъфнали междуметия под себе си...

... Но Понякога вместо да ги победя,
Предавам се,
Счупвам се,
Свивам се
И
Внезапно се
Смалявам до размерите
На карфица,
Ставам
Все
По-малък
И по-малък,
Докато накрая
Ще
Е
Нужна
Лупа,
За
Да
ме видите...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Питър Хайнрих Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...