6.11.2007 г., 9:49

За Големината На Думите

1.8K 0 4
Понякога думите са толкова големи,
А аз съм твърде малък, за да се
Преборя с тях...

Понякога успявам да се покатеря
На гърба на някоя съгласна и
Да видя гората от изречения,
Долините от запетаи и прясно
Разцъфнали междуметия под себе си...

... Но Понякога вместо да ги победя,
Предавам се,
Счупвам се,
Свивам се
И
Внезапно се
Смалявам до размерите
На карфица,
Ставам
Все
По-малък
И по-малък,
Докато накрая
Ще
Е
Нужна
Лупа,
За
Да
ме видите...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Питър Хайнрих Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...