6.11.2007 г., 9:49

За Големината На Думите

1.7K 0 4
Понякога думите са толкова големи,
А аз съм твърде малък, за да се
Преборя с тях...

Понякога успявам да се покатеря
На гърба на някоя съгласна и
Да видя гората от изречения,
Долините от запетаи и прясно
Разцъфнали междуметия под себе си...

... Но Понякога вместо да ги победя,
Предавам се,
Счупвам се,
Свивам се
И
Внезапно се
Смалявам до размерите
На карфица,
Ставам
Все
По-малък
И по-малък,
Докато накрая
Ще
Е
Нужна
Лупа,
За
Да
ме видите...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Питър Хайнрих Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...