8 сент. 2008 г., 00:00

За „хората”

921 0 8

За „хората”

 

Хора много, човеци малко.

Това е факт, макар и жалко.

Всеки гледа своя интерес,

даже не помисля за прогрес.

 

Не се интересува от друг,

мисли само да прави напук.

Каква е тази злоба човешка?

Всеки прави грешка след грешка.

 

Поука въобще не изважда,

сам в проблемите се насажда.

А малцината добри хора

от тях вече чувстват умора.

 

Не могат с тях да се преборят,

искат само добро да сторят.

Ала затваря се врата

на сърцето и душата.

 

Докога злобата ще цари

и света ще командват пари?

Хората нека се замислят,

постъпките си да обмислят.

 

Пък виж по-добър станал света

и изгрее новата зора.

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...