Sep 8, 2008, 12:00 AM

За „хората”

  Poetry
922 0 8

За „хората”

 

Хора много, човеци малко.

Това е факт, макар и жалко.

Всеки гледа своя интерес,

даже не помисля за прогрес.

 

Не се интересува от друг,

мисли само да прави напук.

Каква е тази злоба човешка?

Всеки прави грешка след грешка.

 

Поука въобще не изважда,

сам в проблемите се насажда.

А малцината добри хора

от тях вече чувстват умора.

 

Не могат с тях да се преборят,

искат само добро да сторят.

Ала затваря се врата

на сърцето и душата.

 

Докога злобата ще цари

и света ще командват пари?

Хората нека се замислят,

постъпките си да обмислят.

 

Пък виж по-добър станал света

и изгрее новата зора.

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...