8.09.2008 г., 0:00

За „хората”

920 0 8

За „хората”

 

Хора много, човеци малко.

Това е факт, макар и жалко.

Всеки гледа своя интерес,

даже не помисля за прогрес.

 

Не се интересува от друг,

мисли само да прави напук.

Каква е тази злоба човешка?

Всеки прави грешка след грешка.

 

Поука въобще не изважда,

сам в проблемите се насажда.

А малцината добри хора

от тях вече чувстват умора.

 

Не могат с тях да се преборят,

искат само добро да сторят.

Ала затваря се врата

на сърцето и душата.

 

Докога злобата ще цари

и света ще командват пари?

Хората нека се замислят,

постъпките си да обмислят.

 

Пък виж по-добър станал света

и изгрее новата зора.

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...