Jull (Джули)
82 109
6 янв. 2008 г., 14:31

За имането, нямането, любовта и накрая 

  Поэзия » Философская
772 0 6
 

Когато те няма, за да те има

и те има, за да те няма...

Тогава оставяш последните си дажби

въглероден диоксид за земята

и теглиш с всички сили по финалната пряка

тегобите си

и се бориш,

и искаш,

и страдаш,

и обичаш

и живота,

и всичките му фъшкии,

и все пак продължаваш напред,

към където те няма, за да те има,

пък тук ни оставяш само едно имане,

в което теб те няма!

А пустото нямане ни поболява

и ние на свой ред тръгваме,

за където ни няма, за да ни има,

и оставяме последните си дажби за земята

и теглим с всички сили

по последните метри

своите си тегоби

и се борим,

и искаме,

и страдаме...

и продължаваме да обичаме

живота и фъшкиите му

и стигаме там, където ни няма,

и там вече ни има,

но тук не оставаме...

 

Пък любовта към живота

ни се губи...

© Джули Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви за позитивните коментари (:
    sauronboab (Борислав Ангелов), много правилно си ме разбрал [=
  • А пустото нямане ни поболява

    и ние на свой ред тръгваме,

    за където ни няма, за да ни има,

    И не само това.Много ми допадна стиха ти.Поздрав
  • Всичко си има своя край и дори след края да се възроди отново , то със сигурност няма да е същото , а променено... стихът е страхотен!!!
  • Интересно...Поздрав!!!
  • нищо и никой не е изгубено завинаги...
    поспри и се огледай...прекрасиен стих-равносметка.
    много ми хареса. с обич, за теб,Джули.
  • Ами губи ни се- в това цялото бясно препускане май ни остават сили само да ругаем живота. Поздрав!
Предложения
: ??:??