За имането, нямането, любовта и накрая
Когато те няма, за да те има
и те има, за да те няма...
Тогава оставяш последните си дажби
въглероден диоксид за земята
и теглиш с всички сили по финалната пряка
тегобите си
и се бориш,
и искаш,
и страдаш,
и обичаш
и живота,
и всичките му фъшкии,
и все пак продължаваш напред,
към където те няма, за да те има,
пък тук ни оставяш само едно имане,
в което теб те няма!
А пустото нямане ни поболява
и ние на свой ред тръгваме,
за където ни няма, за да ни има,
и оставяме последните си дажби за земята
и теглим с всички сили
по последните метри
своите си тегоби
и се борим,
и искаме,
и страдаме...
и продължаваме да обичаме
живота и фъшкиите му
и стигаме там, където ни няма,
и там вече ни има,
но тук не оставаме...
Пък любовта към живота
ни се губи...
© Джули Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
А пустото нямане ни поболява
и ние на свой ред тръгваме,
за където ни няма, за да ни има,
И не само това.Много ми допадна стиха ти.Поздрав
-
Всичко си има своя край и дори след края да се възроди отново , то със сигурност няма да е същото , а променено... стихът е страхотен!!!
-
Интересно...Поздрав!!!
-
нищо и никой не е изгубено завинаги...
поспри и се огледай...прекрасиен стих-равносметка.
много ми хареса. с обич, за теб,Джули. -
Ами губи ни се- в това цялото бясно препускане май ни остават сили само да ругаем живота. Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
sauronboab (Борислав Ангелов), много правилно си ме разбрал [=