6.01.2008 г., 14:31

За имането, нямането, любовта и накрая

991 0 6
 

Когато те няма, за да те има

и те има, за да те няма...

Тогава оставяш последните си дажби

въглероден диоксид за земята

и теглиш с всички сили по финалната пряка

тегобите си

и се бориш,

и искаш,

и страдаш,

и обичаш

и живота,

и всичките му фъшкии,

и все пак продължаваш напред,

към където те няма, за да те има,

пък тук ни оставяш само едно имане,

в което теб те няма!

А пустото нямане ни поболява

и ние на свой ред тръгваме,

за където ни няма, за да ни има,

и оставяме последните си дажби за земята

и теглим с всички сили

по последните метри

своите си тегоби

и се борим,

и искаме,

и страдаме...

и продължаваме да обичаме

живота и фъшкиите му

и стигаме там, където ни няма,

и там вече ни има,

но тук не оставаме...

 

Пък любовта към живота

ни се губи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джули Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за позитивните коментари (:
    sauronboab (Борислав Ангелов), много правилно си ме разбрал [=
  • А пустото нямане ни поболява

    и ние на свой ред тръгваме,

    за където ни няма, за да ни има,

    И не само това.Много ми допадна стиха ти.Поздрав
  • Всичко си има своя край и дори след края да се възроди отново , то със сигурност няма да е същото , а променено... стихът е страхотен!!!
  • Интересно...Поздрав!!!
  • нищо и никой не е изгубено завинаги...
    поспри и се огледай...прекрасиен стих-равносметка.
    много ми хареса. с обич, за теб,Джули.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...