За имането, нямането, любовта и накрая
Когато те няма, за да те има
и те има, за да те няма...
Тогава оставяш последните си дажби
въглероден диоксид за земята
и теглиш с всички сили по финалната пряка
тегобите си
и се бориш,
и искаш,
и страдаш,
и обичаш
и живота,
и всичките му фъшкии,
и все пак продължаваш напред,
към където те няма, за да те има,
пък тук ни оставяш само едно имане,
в което теб те няма!
А пустото нямане ни поболява
и ние на свой ред тръгваме,
за където ни няма, за да ни има,
и оставяме последните си дажби за земята
и теглим с всички сили
по последните метри
своите си тегоби
и се борим,
и искаме,
и страдаме...
и продължаваме да обичаме
живота и фъшкиите му
и стигаме там, където ни няма,
и там вече ни има,
но тук не оставаме...
Пък любовта към живота
ни се губи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джули Всички права запазени
