19 сент. 2008 г., 11:24

За истинските

834 0 14

Не искай да ме имаш утре,
щом днес не можеш да ми угодиш.
Погледнеш ли очите ми са утрин,
която в твойта нощ по навик не боли. 

 

Не искай да ме имаш вечност!
Не ме подавай и на смъртния си враг.
Като чумавите, никак не съм лесна,
обикнеш ли ме, ще почувстваш страх.

 

Не искай да ме имаш! Няма смисъл...

Като птиците съм... ще запърхам със крила.

Чувствата са за ония...  истинските,

аз просто съм една залязваща звезда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Името ти не ми говори за залез-много има да сияеш още! Стиховете ти го потвърждават! Зем.
  • Асе,благодаря за милият коментар!
    Знаеш,че имам повод да те черпя!
  • Сияна,пишеш прекрасно!Сега изгрява твоята звезда и ...хайде да не изпадам в астрономически подробности колко много време й трябва за да изчезне...Аплодисменти за прекрасния стих!
  • Много хубаво!
  • Залязваща- не, изгряваща- да! Поздрави!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....