3 мая 2008 г., 11:10

За истинските приятели

906 0 1
Когато нещо те тревожи,
когато нещо те вбеси,
когато бликат в очите ти сълзи,
и не знаеш как ще продължи
животът ти, изпълнен с лъжи,
лъжи, от които страшно боли
и не виждаш изход от тези бодли,
в които си се оплела... нали?
В тази нощ, която не ти се спи,
ти за миг за мене си спомни.
Ако искаш ми се обади,
моя лунен сън прекъсни.
За теб ще ме заболи,
за теб луната ще тъжи.
Аз съм с теб завинаги.
Ако скочиш ти, запомни
скачам и аз... Помниш ли!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...