Когато нещо те тревожи,
когато нещо те вбеси,
когато бликат в очите ти сълзи,
и не знаеш как ще продължи
животът ти, изпълнен с лъжи,
лъжи, от които страшно боли
и не виждаш изход от тези бодли,
в които си се оплела... нали?
В тази нощ, която не ти се спи,
ти за миг за мене си спомни.
Ако искаш ми се обади,
моя лунен сън прекъсни.
За теб ще ме заболи,
за теб луната ще тъжи.
Аз съм с теб завинаги.
Ако скочиш ти, запомни
скачам и аз... Помниш ли!?