3.05.2008 г., 11:10

За истинските приятели

902 0 1
Когато нещо те тревожи,
когато нещо те вбеси,
когато бликат в очите ти сълзи,
и не знаеш как ще продължи
животът ти, изпълнен с лъжи,
лъжи, от които страшно боли
и не виждаш изход от тези бодли,
в които си се оплела... нали?
В тази нощ, която не ти се спи,
ти за миг за мене си спомни.
Ако искаш ми се обади,
моя лунен сън прекъсни.
За теб ще ме заболи,
за теб луната ще тъжи.
Аз съм с теб завинаги.
Ако скочиш ти, запомни
скачам и аз... Помниш ли!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...