22 сент. 2009 г., 16:34

За жената

670 0 0

Приседнал в унеса на скорошна идилия,

сгушен в прегръдката на скъп спомен стар,

завръщах се в мислите на древните поети

през времена на смут, цели в кръв облени,

сред войната на човека срещу греховете

и видях как без усилие непокорната съдба,

в битката за душите, отнети от нашите тела,

над нощта като сребриста пелена се спусна

и се превърна в черен ангел с образ на жена,

изящество сътворено от божествена ръка,

призрачен войн, изтъкан от лунна светлина,

носещ огъня на слънцето в крехката снага,

в борба с демоните и чудовищата на страха,

със силата си на страстта донесе любовта

и, когато мракът скри реалността от очите ú,

подела в сърцето песента на гърдите си,

всред блясъка на всички небесни звезди,

свещено чувство вплете на луната в косите

и бездиханна, обгърната в потайни сълзи,

редеше тя думи прекрасни от малки искри

с желание и страсти отново света възроди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Малинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...