Приседнал в унеса на скорошна идилия,

сгушен в прегръдката на скъп спомен стар,

завръщах се в мислите на древните поети

през времена на смут, цели в кръв облени,

сред войната на човека срещу греховете

и видях как без усилие непокорната съдба,

в битката за душите, отнети от нашите тела,

над нощта като сребриста пелена се спусна

и се превърна в черен ангел с образ на жена,

изящество сътворено от божествена ръка,

призрачен войн, изтъкан от лунна светлина,

носещ огъня на слънцето в крехката снага,

в борба с демоните и чудовищата на страха,

със силата си на страстта донесе любовта

и, когато мракът скри реалността от очите ú,

подела в сърцето песента на гърдите си,

всред блясъка на всички небесни звезди,

свещено чувство вплете на луната в косите

и бездиханна, обгърната в потайни сълзи,

редеше тя думи прекрасни от малки искри

с желание и страсти отново света възроди.