Приседнал в унеса на скорошна идилия,
сгушен в прегръдката на скъп спомен стар,
завръщах се в мислите на древните поети
през времена на смут, цели в кръв облени,
сред войната на човека срещу греховете
и видях как без усилие непокорната съдба,
в битката за душите, отнети от нашите тела,
над нощта като сребриста пелена се спусна
и се превърна в черен ангел с образ на жена,
изящество сътворено от божествена ръка,
призрачен войн, изтъкан от лунна светлина,
носещ огъня на слънцето в крехката снага, ...