13 июн. 2008 г., 10:21

За жените и мъжете в нета

2.7K 1 26

Вчера стих прочетох, че мъжете
са били измамни въдичари:

зарибявали жените в нета,
вкарвали ги подло в изневяра,
след което със платна издути
бягали към следващия бряг,
а жените страдали нечуто,
чезнели по “лошия юнак”.
Извинете, ала феминистки
някак прозвуча ми този стих,
сякаш че мъжкарят само иска,
а жената - тя е извор тих,
бистроструйна капка ненапита,
плахо в здрача тръпнеща сърна,
на която злият вълк връхлита.
Много често, само че жена
"лошото" мъжле уплита хитро
в мрежа от надежди за любов,
пее му омайно с нежна цитра,
а когато вече е готов
да пълзи пред нея в изнемога,
му показва, че "игра е само!".
Затова, простете, но не мога
да приема, че когато двама
си играят на Адам и Ева,
Той е лош, а Тя е чиста дева!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...